Posted by: Rumena Kalcheva on: 14/11/2011
От всички конкурси за съвременно изкуство през последните години, които очертаха тенденцията на „артиста – състезател”, този на МТел винаги се е отличавал. Не само по мащаба си и тихата „истерия”, която обгръщаше първите му издания, но и поради високата летва, която сам си поставяше и критическата рефлексия, която, от своя страна, тя предизвикваше. С прекратяването му след четвъртото издание липсата се усети, защото празнината, която той остави, най-малкото даде възможност за утвърждаването на „предвидимите конкурси” като легитимиращ фактор.
