От всички конкурси за съвременно изкуство през последните години, които очертаха тенденцията на „артиста – състезател”, този на МТел винаги се е отличавал. Не само по мащаба си и тихата „истерия”, която обгръщаше първите му издания, но и поради високата летва, която сам си поставяше и критическата рефлексия, която, от своя страна, тя предизвикваше. С прекратяването му след четвъртото издание липсата се усети, защото празнината, която той остави, най-малкото даде възможност за утвърждаването на „предвидимите конкурси” като легитимиращ фактор. 

Сега видяхме едно различно издание – Unlimited апелира към „безграничност” и „освободеност”, макар че парадоксално на мотото си поставя не едно ограничение. Приличащ повече на лабораторен експеримент, проектът представлява връх на кураторския модел на организиране на изложба – една зададена тема – “Какъв проект бихте направили, ако имахте неограничено пространство и средства за това”, задължителната медия – видео, в която да бъдат изпълнени работите, алтернативно пространство, в което да се презентират.

Само по себе си видеото като изразно средство е достатъчно добре овладяно от българските съвременни артисти. Претенции за каквато и да било експерименталност липсват, а и самата медия в голяма степен не ги предполага. Ето защо присъствието на нови технологии, като 3D ефектите, оставиха добро впечатление у мен.

Съчетанието между алтернативно експозиционно пространство (в случая още недействащата бизнес сграда с модерна архитектура на инвестиционен фонд BenchМark) и видеоарт винаги е печеливша комбинация. Всъщност то е това, което придава специфичен облик на проекта. Не за първи път организаторите се ориентират към подобни места – нека си спомним изданията в Пловдив и Варна. Лично за мен представянето на съвременно изкуство в подобен тип пространства напоследък е много по-печелившо, отколкото в традиционни такива. Дали защото зрителите са уморени вече от белите стени на галерията или пък поради премахването на условностите, които тя поставя? Във всеки случай тези 15 видеа биха изглеждали умопомрачаващо скучно в която и да е галерия. Тук ставаме свидетели на максимата как „размерът има значение” – видеото, прожектирано на голям екран в подобно на гараж затъмнено помещение е далеч по-въздействащо от какъвто и да било друг начин на експониране. Посетителят с интерес открива филма зад всяка стена, пренася се от света на единия творец в този на друг само с няколко крачки…

В Unlimited липсват всички утежняващи един конкурс фактори – няма възрастови категории, деление на видове изкуства и т.н., всичко нова, за което бяха критикувани предишните издания. Всъщност не съм убедена доколко сравнението „преди – сега” е правилно, най-малкото защото говорим за един съвсем различен конкурс, доближаващ се повече до кураторските проекти, отколкото до какъвто и да било състезателен принцип. И именно това е печелившата стратегия в случая. Затова и наградения, поне за мен, няма да има значение. Важно е единствено появата на една стойностна алтернатива.

Участници:

1. Kамен Стоянов – “Ела и вземи”

2.  Аделина Попнеделева –  ”Gnothi seauton” (Познай себе си)

3. Михаил Михайлов – “Пресичайки ограниченията”

4.  Вероника Цекова – “Облагородяване на материала”

5.  Цветан Кръстев – “За лунната мелиорация”

6. Mиряна Тодорова – “Движеща се архитектура”

7.  Петер Цанев – “Зони на замисленост (artists book)”

8.  Cтефания Батоева – “Всичко, което имам…”

9. Станислав Памукчиев – “Вместилища”

10.  Боряна Росса, Олег Мавромати – “Жена президент”

11. НR-Stamenov - “Variable Physical Status”

12. Даниела Костова – ”Монументи на една незавършена промяна: спирка мавзолей”

13. Вальо Ченков – “Пътуване до България с Адорно и Гудман”

14. Kрасимир Терзиев – “Проследяващ себе си кадър”

15.  Георги Георгиев – Jorrras – “Отказът ми от участие е моето участие”

16. Дан Тенев – “Числови редици”  - специално участие