След две годишното си затишие изданието на пърформанс фестивала „София Ъндърграунд” за 2012 г. се проведе под две концепции: „Обосновани действия” и „Източният въпрос”. Тази година той отново „присвои” или по-точно „превзе” пространствата на галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 за една нощ в рамките на европейската инициатива „Нощ на музеите и галериите”.
Тазгодишното издание протече с известна доза тъга и носталгия по отишлия си без време негов създател – Руен Руенов. Това нямаше как да не се усети – единственият пърформанс фестивал у нас протече сякаш напук на трудностите, на кризата, на смъртта, като демонстрация, че всички ние сме още тук и продължаваме на въпреки, а не защото така трябва.
Както вече споменах, фестивалът беше тематично разделен на две категории: „Обосновани действия” и 
„Източният въпрос”. Това са теми, които по един или друг начин винаги са занимавали Руен Руенов. „Обосновани действия” засяга комплексния проблем за българското съвременно изкуство и културната ситуация у нас въобще и е заложена като изходен пункт в отворената покана за участие във фестивала. Тя се явява своеобразен „манифест”, в който организаторът в няколко изречения синтезира една грозна истина, в която всички живеем и неглижираме. Обоснованите действия в съвременното изкуство в случая се противопоставят на случайното изкуство, поставят задачата за добре обмислена концепция и наличието на послание, което да бъде уловено и предадено. Това, само по себе си, поставя пърформанса като изкуство в една нова, противоречива ситуация, като го натоварва със задача, която генетично му е било наложено да отбягва. Това ни навжда на мисълта не е ли дошло времето на един нов тип пърформанси, логични, обосновани, концептуално натоварени, които да са носители на определени послания? Не се ли е случило това междувременно, без да забележим, улисани в някакви съмнителни интеринституционални битки, които, честно да си признаем, целят само отвличане на вниманието от това, което реално се случва в изкуството?
Един такъв пример за концептуално осмислен и натоварен с послание пърформанс е този на Георги Георгиев „Китайската културна инвазия” – работа в процес, в който авторът засяга проблемът за бързо проспериращата китайска икономика, Третата световна (текстилна) война и първенството на китайското изкуство в съвременния арт пазар. Авторът подаряваше китайски гуменки, персонализирани с неговия подпис. Гуменките като символ на китайската културна революция, макар и „трансформирани” в произведение на изкуството чрез подписа на автора, продължаваха да нямат никаква стойност. В пърформансът обаче беше здраво залегнала концепция, която го превръщаше по-скоро в „обосновано действие”, отколкото в „случаен акт”.
Подобен е случаят с повечето пърформанси от основната програма – на Георги Ямалиев и Иван Ямалиев с 
заглавия: „Боклук в окото” и „Шизоидна курва”; на Добромир Иван и Георги Ружев; на Янко Велков – Янеца – „Пост”; на Орлин Дворянов; представлението „Пророците”, както и чуждестранните участници във фестивала.
Програмата беше допълнена с т. нар. „нерегламентирани във времето и пространството акции, пърформанси, интеревенции и присъствия”, които допринасяха за типичното фестивалното усещане, че постоянно и навсякъде нещо става. Това внушение за хаос, неконтролируемост и неспособност да обхванеш всичко, което се случва, параноичното чувство, че нещо си пропуснал са типични за подобен тип „ъндърграунд” събития. Макар че фестивалът отдавна не е носител на онова значение на този термин, който е залегнал в концепцията на първото му издание през 1997 г. „София Ъндърграунд” вече не е алтернатива, а започва да придобива определени регламентиращи функции. Въпреки това той запазва характерното си ъндърграунд звучене – всичко се случва сякаш тайно, нелегално, спонтанно и хаотично, по-скоро като експеримент, отколкото като като резултат от планирана дейност. За това спомага и мястото на провеждане – чужди изложбени зали с вече подредени експозиции, в които с викове и шум нахлуват пърформарите, всеки си завзема някое кътче, където подрежда своята инсталация, монтира видеото си или просто си заплюва своето пространство за пърформанс. „Превзетите” пространства са характерна черта на фестивала още от неговото създаване, когато той се е провеждал в подземията на НДК.
Неразделна част от фестивала бяха и видеата, обектите и инсталациите на цяла група автори, пръснати из залите на СБХ. Те също допринасяха за гореспоменатото усещане за насилствено завладяване на чуждото пространство. За това спомагаше и подредбата в залата на първия етаж на „Шипка” 6 – част от видеата се прожектираха върху стъпаловидно подредени едно зад друго пана, оформящи нещо като параван между зрителя и реалната изложба, която потъваше в тъмнина. От другата страна по същия начин бяха наредени монитори, отново с видеа. Този своеобразен „параван” отделяше не само физически, но и смислово реалното пространство, което беше „окопирано” от произведенията на фестивала.
Фестивалът „София Ъндърграунд” няма претенции за институционалност, още по-малко за създаването на 
традиция. По-важното е, че нещата се случват, че той продължава да запълва нишата на пърформанс изкуството, което след 90-те години изпадна в състояние на затишие. А защо не и да диктува определени тенденции, да очертава посоки и принципи?
* Заглавието е взето от акцията на Стела Василева и Искра Благоева, провела се по време на фестивала „София Ъндърграунд”.
** Снимките са предоставени от организаторите на фестивала „София Ъндърграунд“ и личен архив.
artologica.wordpress.com 